Създаване на държавата

След смъртта на хан Кубрат, неговите синове разделили народа помежду си и поели в различни посоки.  Бат Баян останал в Прикавказието и приел властта на Хазарския хаганат. Котраг създал Волжка България, а Аспарух поел на запад по Черно море за да се озове в областта Онгъла.  След установяването при Онгъла на българите, Византия предприела война срещу тях. След няколко неуспешни опита, ромеите пристъпили към обсада. Император Константин IV Погонат усетил остри болки в крака си и се оттеглил на лечение в Месемврия. Неговото отплаване довело до паника във войската и довело до победа на Аспарух вероятно през лятото на 680г. След това сключил съюз със седем славянски племена за съвместна помощ срещу империята.  Българите и славяните продължили военните си действия отвъд Дунава и това накарало Византия да сключи договор с тях и признава Българската държава. Според някои през 688 – 689 год. се е състояла нова българо – византийска битка. Новият император Юстиниан II предприел поход за подчиняването на славяните край Солун. Той превзел тамошните славини, но на път за Константинопол, българската войска попречила пътя му и му нанесла голямо поражение някъде в Източното Беломорие. Вероятно през 700 – 701 год. основателят на българската държава загива по време на война с хазарите. След смъртта на хан Аспарух, на кормилото на българската държава се качва Тервел. Той е от рода Дуло и вероятно е син на Аспарух. През 705г. хан Тервел оказал помощ на Юстиниан II за повторното му качване на престола. Той преценил правилно изгодите от това предложение от Юстиниан и със своята армия помага за повторното му възкачване на престола. В отговор на ценната услуга, новият василевс направил две изключително важни отстъпки на България. Първата била титлата „Кесар” на хан Тервел. По този начин империята признала българския владетел за законен и суверенен. Другата важна отстъпка била областта Загоре. Това била първата придобивка на новата държава отвъд Стара планина.  Тя обхващала териториите между дн. Сливен и Черно море. Във Византия смятали, че направеното от Юстиниан било немислимо и нанесло недопустим удар върху престижа на империята. С цел спечелване на по – широко политическо доверие, Юстиниан преустановил мира с българите и предприел мащабен поход. Целта на похода била връщането на Загоре. Край Анхиало през 708г., Тервел показал, че бил не само далновиден дипломат, но и съобразителен пълководец. Ромеите преживели второто си голямо поражение от българската армия. Три години по – късно, Тервел отново помогнал на Юстиниан в гражданската война, но този път Юстиниан трябвало да отстъпи престола на Филипик Вардан. През 713г. обаче той бил сменен от Анастасий II. Кратките царувания показали нестабилното положение на Византия и това накарало Тервел да атакува в земите в Тракия, като по този начин новия император – Теодосий III се съгласил на нов мирен договор, постигнат през 716 год. Договорът имал 4 важни точи. Първата била границата в Тракия. Втората била уточняване на на размера на данъка между България и Византия, неговата стойност трябвало да бъде 30 литри злато, плащани под формата на дрехи и червени кожи. Трето – договорът предвиждал двете страни взаимно да си предават политическите бегълци. Това показва за лошото вътрешнополитическо състояние на империята и донякъде в България.  Четвъртата клауза на договора позволявала търговия със стоки между двете държави да става само след облагането им с необходимите митнически такси. Това е най – важната клауза на договора, която посочва, че България успешно се приспособила към стопанската обстановка на Балканите. През 717г. започнала третата арабска обсада на Константинопол.
Новият василевс – Лъв III Сириец потърсил помощ от хан Тервел. Българският владетел за трети път проявил военен политически усет и през 718г. българската армия разгромила арабските части, обсадили Константинопол откъм европейския бряг. Събитието направило силно впечатление на християнска Европа. Тази победа на Тервел спряла арабското нашествие в Европа, за да запази континента за формиращата се християнска цивилизация. 

Управлението на хан Тервел (700/701г. – 721г.) било белязано от териториално разширение на Българската държава, укрепление на международния и авторитет и нарастване на суверенитета на ханския институт.