Териториално разширение

Хан Крум се възкачва на престола през 803 г. За живота му преди това не може да се каже нищо конкретно, но със сигурност поставя началото на една нова династия – династия управлявала България чак до 997г. Първите години от неговото управление съвпадат с важни политически промени в Европа. През последните десетилетия на VIII в. в Западна Европа бързо набира сили нова политическа сила – Империята на франките. Навръх Коледа през 800 г. техният владетел Карл Велики е коронован от папа Лъв ІІІ за император на Западната Римска империя. При неговото управление (768-814 г.) държавата на франките обхваща територията от р. Ебро на Пиренейския полуостров до средното течение на р. Дунав. До 803 г. франките успяват да разгромят Аварския хаганат и присъединяват неговата западна половина. През 805г. хан Крум се възползвал от това и предприел активни бойни действия, който довели до унищожаването на източния дял на аварската държава и присъединяването и към България.  През 807г. Никифор I Геник организира поход и нарушава 10 - годишният мир. Това развързва ръцете на хан Крум и след неуспешният поход на императора, Крум взима нещата в свои ръце. През 808г. Крум подготвя нападение по Средна Струма в момент на раздаване на заплати. Чрез този си ход в хазната му влизат 1100 литри злато. На следващата година (809г.) българската армия водена лично от своя хан обсадила областта Сердика. Това било добър ход от страна на хана, които си отворил път към Македония. 
През 811г. дошло време за отговор на император Никифор. Той отново организирал поход. Уверен в победата си, той поканил за участие сина си Ставракий, зет си Михаил Рангаве и синове на най – влиятелните аристократични родове. Хан Крум предложил мир на императора, но той отказал. През месец юли Никифор I заповядал настъпление. Без особени съпротивления ромеите преминали през старопланинската верига и превзели столицата Плиска. Крум разбрал, че не е в състояние да защити града и напуснал като оставил 12 000 армия да го брани.  След като влязъл в Плиска, император Никифор проявил нехристиянско поведение. Заслепен от успеха, той решил да си върне и Сердика, като мине през цяла Мизия.  Пристигнало второ предложение за мир, но Никифор отказал и него. Крум организирал реванш. Въоръжил армията си, въоръжени били дори и жените. След като разбрал за действията на Крум, Никифор I се отказал от похода си през Мизия и решил да се прибере по-бързо през Балкана. След навлизането във Върбишкия проход на войската на Никифор, през нощта на 25 срещу 26 юли Крум заповядал атака. Това довело да едно от най – големите поражения на Източната Римска империя в дълговековната си история. Никой не разбрал къде император Никифор намерил смъртта си. Останал само споменът, че Крум набил главата му на кол, а по – късно оковал черепа със сребро за да вдига с него наздравици по време на тържествени угощения. През 812г. Крум изпраща предложение за мир, чиято цел била да му бъдат признати превзетите земите. Новият император Михаил I Рангаве отказал мира. През октомври 812г. след кратка обсада паднала черноморската крепост Месемврия. Битката при Версиникия дала повод за преврат в Константинопол. След загубата и в тази битка, император Михаил успял да се прибере в столицата, но там бил сменен от Лъв V Арменец. След битката при Версиникия, Крум заповядал за настъпление към ромейската столица. На 17 юли 813г. българската армия се оказала пред стените на Константинопол. Когато стигнал столицата, Крум започнал с религиозни обреди – жертвоприношения на хора и добитък, измил си краката в морето и поръсил войниците си с вода. Българският владетел заповядал в следващите дни да бъде изкопан ров. Така Константинопол бил ограден напълно. Всичко това явно посочва, че намеренията на Крум не били да атакува града. Това демонстрирало военното му превъзходство, което имало за цел сключването на мир. През зимата на 813г. хан Крум предприел мащабна подготовка за атакуване на византийската столица. За тази атака в Константинопол разбрали чак през февруари 814г. На 13 април 814г. Крум внезапно починал, като причините за смъртта му не са ясни.     С името на хан Крум свързваме писането на първите закони. Трябва да се отбележи фактът, че за пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябва да уеднаквят правата на славяните и българите в държавата.

Хан Крум поставил началото на коренен обрат във външнополитическото поведение на България. Докато през 8 в. тя заемала пасивноотбранителна позиция, сега тя взела неотменно инициативата в стои ръце, за да премине в целенасочено и системно настъпление.

След смъртта на хан Крум начело на кормилото на Българската държава застанал сина му - хан Омуртаг, които сключва 30 – годишен мирен договор с Византия и започва строителна дейност.